В отговор на вашите въпроси

Благодаря на всички, които се "престрашиха" да ми зададат въпроси и на онези, които отправиха своите сърдечни пожелания за рождения ден на Simplicité! Ценя ви много и благодаря, че ви има!

Къде се ситуираш географски и мисловно?

Географски: на Балканите. В мислите си: на място, където слънцето грее почти 365 дни в годината. Обичам лятото и една от мечтите ми е да живея някъде на юг, в близост до лазурен морски бряг, в къща сред маслинова горичка, много цветя, далеч от шума на града.

Как минава един твой ден?

Сигурна съм, че ежедневието ми не е по-различно от това на всеки нормален човек. :) Събуждам се с чаша билков чай или ароматно кафе (горещата напитка е задължителна сутрин), рядко закусвам, следват: работа, срещи, пазаруване на път за вкъщи. В малкото свободно време се наслаждавам на компанията на хубава книга, разговори и разходки с любимия човек. Все по-рядко успявам да снимам и да пиша в блога - две от нещата, които много ми липсват.

Къде е пресечната точка на кулинарията и фотографията с професията ти?

Вероятно в страстта, която изпитвам и към трите. Обичам да готвя и определено мога да кажа, че си почивам, докато съм в кухнята. Фотографията - тя за мен е начин на себеизразяване. И ако мога да я опиша с няколко думи, то това са: емоция, страст, красота, изкуство, вдъхновение. 

Коя е последната книга, която прочете и дали ти хареса?

Съвсем наскоро прочетох "Чужденецът" на Албер Камю. Една книга за човешкото безразличие, за сблъсъка между индивидуалността и нормите в обществото, абсурдното и смисленото. Провокира у читателя редица въпроси. Смятам, че заслужава внимание. 

Kакво мислиш за виртуалното приятелство и какво е блогът за теб?

Хората свикнаха да се "сприятеляват" по лесен/удобен за тях начин, с едно натискане на бутона "Like" или "Добави ме за приятел". Без срещи "очи в очи", без да е нужно да доказваш приятелството си на някого. Изразяваш мисли/емоции/чувства с емотикони. Този вид социално общуване има своите минуси, но отчитам и плюсовете му. На мен самата покрай воденето на блога ми се случиха толкова приятни виртуални познанства, някои от които преминаха в реални приятелства.

Блогът е дневникът на живота ми. Мястото, на което съм себе си - тъжна, весела, щастлива, угрижена, мечтаеща, вдъхновена, а понякога и много мълчалива. :)

Винаги съм се чудила продаваш ли сток снимки предвид малкия размер на снимките, които качваш?

Възможността да се занимавам със сток фотография се появи съвсем неочаквано. За моя огромна изненада един ден получих покана от американска агенция, която хареса няколко от кадрите ми и просто реших да опитам. Но никога не снимам с тази мисъл, винаги го правя за удоволствие, и се надявам усещането, което изпитвам, да продължи още дълго време. :)