Аз пак ще виждам слънце в небето,
лъчите ще пробиват облаци и мрак,
ще следвам всяка стъпка тихо,
ще се усмихвам, за да оставя знак.
И птиците там горе ще докосват
небето в безкрайността.
Ще виждам силуетите им малки,
и няма да потъна в самота.
Ще бъда силна, ще се боря като дните,
които идват да заменят нощта.
Ще усещам пронизването на лъчите,
и сенките ще се превърнат в светлина.
лъчите ще пробиват облаци и мрак,
ще следвам всяка стъпка тихо,
ще се усмихвам, за да оставя знак.
И птиците там горе ще докосват
небето в безкрайността.
Ще виждам силуетите им малки,
и няма да потъна в самота.
Ще бъда силна, ще се боря като дните,
които идват да заменят нощта.
Ще усещам пронизването на лъчите,
и сенките ще се превърнат в светлина.
Красиво е Дани!
ОтговорИзтриванеДани, Дани, Дани... Колко харесвам тази твоя сника! Но словото... Ето това е голямата ми слабост. Красиво си го казала, благодаря ти!
ОтговорИзтриванеПреръщам те, другарче! :)
Неземно е, приказна снимка, много е уау! Прегръдка!
ОтговорИзтриванеДани!!!!!!!!!!!!!! съмнявам се, че с коментара си бих могла да кажа как ми въздейства тази публикация, така умело си съчетала снимката с думите, че всяка друга дума би ми се струвала не на място, все едно ще разваля магията... Но все пак не мога да подмина без коментар:). Прегръщам те!
ОтговорИзтриванеБлагодаря ви! Вашите думи за мен значат много!
ОтговорИзтриванеСнимка и стихче-атрактивни,разказващи и оставящи много на въображението,браво,Дани!
ОтговорИзтриване