Есенно

През последните месеци дъждът напоява земята и уморено продължава да си проправя път през сгушените сиви облаци. Дните са къси, вечерите - студени и дълги. Слънцето рядко ни докосва и стопля с лъчите си. Отдавна заменихме джапанките с меки и уютни ботуши, късите ръкави с топли пуловери, чашата студена напитка с горещ ароматен чай. Дори листата вече не са зелени, а само покритата сутрин с нежнобяла скреж трева. 
Обичам разходките сред природата, карат ме да забравям: за часовете взиране в монитора; за притъпените ми сетива; за горчивите сълзи на тъгата, за все по-рядко срещаната усмивка по лицата на хората...
Октомври беше жълт, оранжев, цветен. Ухаеше на кестени, на ябълки с канела и мокри листа. 
Ноември, здравей! Изненадай ме!