Блиц интервю с Лулу от Something

Тя е човек, който още от самото начало ме впечатли с умения и талант. Носи голям творчески заряд и смея да кажа, че винаги ме е вдъхновявала. Създава усещането за жена, която може да се справи с всичко, независимо от това колко е натоварено ежедневието й. 

Имам удоволствието да ви представя Руми от Something, позната на всички ни като Лулу.

- Би ли споделила нещо за себе си?

 
- Никога не нападам първа и всички са невинни до доказване на противното. Обичам да наблюдавам поведението на хората отстрани и да търся причините, поради които реагират по един или друг начин.

- Опиши се в три думи.

 
- Търсеща. Интуитивна. Спонтанна. Не знам, може би външен наблюдател ще даде по-точно описание. ツ 

- За какво мечтаеш?

- Да намеря време за всичко, което ме интересува и всичко, което ми се прави. 

- В какво вярваш?

- В собствените сили и в това, че всичко е свързано по един или друг начин. Не съм суеверна, не съм фаталист. Просто смятам, че малките неща играят твърде важна роля в пространствено-времевия континуум. Може би затова им обръщам толкова внимание.

- Кое те подтикна да създадеш блога си? 

- Да си призная, не мога да се сетя за конкретна причина.  В един момент снимах, в друг готвех, в трети пишех, в четвърти рисувах, в пети шиех, бродирах, плетях, правех бижута, декупаж и.... Накрая просто реших да обединя всичко. Не давам кой знае колко смислено обяснение за съществуването на блога, но пък предполагам стана ясно  защо мечтая да имам време за всичко. ツ

- Ще споделиш ли малко повече за любовта си към фотографията и рисуването?

- Всъщност, първо беше рисуването. Беше много отдавна (повече, отколкото ми се иска да си призная). Фотографията е вид рисуване, но със светлина. Предполагам, че се появи от мързел и от липса на достатъчно талант за усъвършенстване на рисуването. Къде-къде по-лесно е да извадиш апарата и да снимаш нещо за 10 секунди, отколкото да рисуваш с часове същия сюжет с маслени бои. Също така е доста по- чисто, предполагам.ツ

- А за тази към готвенето?

- О, тя си ми е от дете. Бях на има-няма 8 години, когато се влюбих в готвенето. Не съм се учила. Винаги е било въпрос на интуиция (виж т.2).

- Щастието за теб е...

- Хубава книга  в леглото, до мъжа ми, на фона на ромоленето на дъжда и тананикането на децата от съседните стаи; чаша вино пред камината, гледайки интересен филм със семейството, докато навън вали сняг; зелевите сармички на мама и историите на тате, седнали вечер на масата у тях, когато отиваме да си вземем децата; на море с близнаците на брат ми; всеки успех, който е постигнат с труд и собствени сили; пътуванията; фотоапаратът, цветовете, хората на които държа. Абе, с две думи - щастлив човек съм.ツ Това не е състояние, а отношение към живота.

- Какво може да те вдъхнови?

- На практика всичко. Въпросът е в каква насока. Има и отрицателно вдъхновение. Daily hate.ツ Не ми е чуждо, въпреки че гледам в блога да не си личи много. В живота - също. За съжаление в последно време подобни състояния зачестяват. Не е само заради първите две цифри на ЕГН-то и натрупания опит. Опасявам се, че напоследък всичко се е превърнало в някаква странна бутафория. Но както казах, на мен и това ми действа вдъхновяващо.

- Какво може да те впечатли у един човек? 

- Стремеж към градивност, способност да мисли, търпимост.

- Би ли споделила за най-екстремното преживяване в живота си?

- Това е много субективно усещане. За някой може да е скок с парашут, за друг - съчетаването на много неща едновремено. Старая се винаги да предизвиквам възможностите си, без да минавам границата на откровеното самоубийство. Животът в зоната на комфорт не е силната ми страна. Ако няма тръпка и гърч, имам ужасния навик да си ги създавам сама. 

- Любим твой кадър и защо? 

- Вярвате или не, но нямам такъв. Или по-точно имам, но всеки ден е различен. Не съм добър фотограф, просто имам страхотно хоби. Отразява моментните ми емоционални състояния. Понеже е просто хоби, мога да си позволя да снимам каквото и когато си искам. Без претенции и комерсиализъм. В много случаи идеята е не толкова в самия кадър, колкото в усещането, докато го заснемаш. Десетки пъти съм споменавала, че обожавам макове и не пропускам да ги снимам ежегодно. Въпросът не опира до ефирните червени листенца, които не виреят, ако ги откъснеш. Зад един такъв кадър стои много повече. Ставане рано и измъкване по тъмно, когато всички още спят. Пустият сънен град, музиката в колата, полетата с ниска мъгла и приглушената светлина на изгрева, пробиващ маранята. Полето, оцветено в синьо, лилаво и червено. Бурята, идваща от планината. Калните обувки, мокри от росата. И после кафето в офиса, докато полузаспалият екип още се събира. Усещането не може да се опише нито с думи, нито със снимки и който е правил това упражнение рано сутрин, ще ме разбере веднага. Ей това е любимият ми кадър - споменът от точно това усещане в главата ми.

- Любим десерт?

- Нещо с орехи и кафе.ツ Може и с ябълки и канела. И масло. Всъщност, най-любимите ми десерти са вариациите на пайове.

- С какво се гордееш?

- Не съм горделива. Старая се да изпитвам удовлетвореност от всичко, което правя. Може би се гордея само с децата си - умни, красиви, талантливи.... абе, на мама гарджетата. Но пък това е характерно за абсолютно всеки родител.

- Какво си пожелаваш за тази година?

- Пожелах си го още през януари: "Keep walking". За сега няма промяна. ツ

Автор на снимките: Лулу

Интернет страница: http://luluto.blogspot.com/

Фейсбук страница: https://www.facebook.com/pages/something/180569591995745