Заетият баща
— Татко, колко печелиш на час? — попитало плахо и с очи, пълни с обожание, малкото момче баща си, който току-що се бил върнал от работа.
Силно изненадан, бащата погледнал детето и леко ядосан му отвърнал:
— Виж, синко, дори и майка ти не знае това. Не ме притеснявай, уморен съм.
— Кажи ми, татко, моля те — настояло момчето. — Колко печелиш на час?
— Пет долара — предал се бащата.
— Добре, татко, ще ми дадеш ли назаем пет долара?
— Затова ли ме попита колко печеля?!? — разгневил се бащата. — Лягай да спиш и престани с твоите глупости!
Докато лежал в леглото си обаче, човекът се почувствал виновен. Може би, мислел си той, синът ми иска да си купи нещо важно? Накрая, за да не го измъчват угризения, той почукал на вратата на детето.
— Спиш ли, синко?
— Не, татко. Защо? — отговорило момчето сънено.
— Ето парите, за които ме помоли.
— Благодаря, татко — оживило се момчето. — Вече имам пет долара! Вече имам достатъчно парички!
Бащата гледал объркано и не разбирал какво иска да каже синът му.
— Татко, ще ми продадеш ли един час от твоето време?
Силно изненадан, бащата погледнал детето и леко ядосан му отвърнал:
— Виж, синко, дори и майка ти не знае това. Не ме притеснявай, уморен съм.
— Кажи ми, татко, моля те — настояло момчето. — Колко печелиш на час?
— Пет долара — предал се бащата.
— Добре, татко, ще ми дадеш ли назаем пет долара?
— Затова ли ме попита колко печеля?!? — разгневил се бащата. — Лягай да спиш и престани с твоите глупости!
Докато лежал в леглото си обаче, човекът се почувствал виновен. Може би, мислел си той, синът ми иска да си купи нещо важно? Накрая, за да не го измъчват угризения, той почукал на вратата на детето.
— Спиш ли, синко?
— Не, татко. Защо? — отговорило момчето сънено.
— Ето парите, за които ме помоли.
— Благодаря, татко — оживило се момчето. — Вече имам пет долара! Вече имам достатъчно парички!
Бащата гледал объркано и не разбирал какво иска да каже синът му.
— Татко, ще ми продадеш ли един час от твоето време?
Из „Скритият дар“, Джериес Авад
Ех, колко истинско и простичко... Това трябва да се прочете от голяма част хора, които забравят истински важното. ;)
ОтговорИзтриванеБлагодаря, че сподели, Дани! Сърдечни поздрави и много усмивки ти изпращам! :)
Отново прочетох на един дъх и отново оставам замислена... Хубава вечер, Дани!
ОтговорИзтриванеДани, какво да кажа ... Често сме длъжници на децата си за най-истинските неща ...
ОтговорИзтриванеСетих се за една приятелка, чиято дъщеря тогава беше на три годинки, а родителите ѝ много искаха още едно детенце, но се чудеха как ще гледат две човечета при вечния недостиг на средства. Един ден малкото момиченце намери на пода две стотинки. Взе ги и се отправи към баща си с думите "Татко, намерих парички! Сега ще ми купиш ли истинска сестричка?" Купиха ѝ куче. Сега порасналото момиченце е щастливо, че работи в една детска градина.
Хубава и уютна вечер!
Много тъжно ! Щом и времето ни прекарано с децата трябва да се купува...
ОтговорИзтриванеАко се плащаше само това, никой нямаше да работи! Звучи малко, като насаждане на чувство за вина, а реално, такъв е живота! Да се замислят само кариеристите! Успешна седмица Дани*)
ОтговорИзтриване