"Скритият дар"

Сляп съм, помогнете 

Сляпо момче седяло на стъпалата пред голяма сграда с шапка пред себе си. То държало табела с надпис „Сляп съм, помогнете". В шапката имало само няколко монети. Един мъж минал покрай него, извадил от джоба си дребни пари и ги пуснал в шапката. После взел табелата и написал нещо на гърба й. Върнал я на момчето, но я поставил така, че всеки да може да види новия надпис.

Скоро шапката започнала да се пълни. Все повече хора давали пари на сляпото момче.

След няколко часа мъжът се върнал, за да види как върви. Момчето разпознало стъпките му и попитало:

— Ти ли смени надписа на табелата? Какво написа?

— Истината. Същото като теб, но по малко по-различен начин.

Мъжът бил написал: „Днес е хубав ден, но аз не мога да го видя".

Според вас едно и също ли казват двете послания? Разбира се, и от двете става ясно, че момчето е сляпо. Но първото просто моли хората за помощ под формата на пари, а второто им казва, че имат щастието да видят хубавия ден, а момчето — не. То им напомня какви късметлии са. Учудващо ли е тогава, че този надпис постигнал по-голям ефект?

Две поуки можем да си извадим от тази простичка история:

1. Мислете творчески. Бъдете различни! Винаги  може по-добре!

2. Бъдете благодарни за това, което имате. Някой друг има по-малко. Помогнете с каквото можете, за да направите света по-добро място!

Из  „Скритият дар“,  Джериес Авад