"Скритият дар"

 

Пукнатото гърне

 

Един носач на вода в Индия имал две големи гърнета, които носел окачени на двата края на прът, а прътът слагал на рамото си. Едно от гърнетата било леко пукнато, затова носачът успявал да го занесе от потока до къщата на господаря си едва наполовина пълно, докато другото било съвсем здраво и не изпускало нито капка. Така носачът пристигал в къщата на господаря си с гърне и половина, вместо с две гърнета с вода. Това се случвало всеки ден в продължение на две години.
Разбира се, здравото гърне много се гордеело, че било идеално и вършело страхотна работа. А горкото пукнато гърне, засрамено от своя недостатък, било много нещастно, че отговаря само наполовина на поставените му изисквания.
След две години угризения и усещане за горчив провал, то проговорило на водоносеца край потока:
— Срамувам се от себе си и искам да ти се извиня.
— Защо? — попитал той. — От какво се срамуваш?
— За изминалите две години успявах да пренеса само половината от обема си, защото пукнатината позволява на водата да изтича през целия път до дома на господаря ти. Заради моите дефекти ти трябва да вършиш повече работа и не получаваш заслуженото за усилията си.
На водоносеца му станало жал за горкото гърне и със съчувствие му казал:
— Когато се връщаме към къщата на господаря, искам да обърнеш внимание на красивите цветя покрай пътеката.
И така, докато се изкачвали по хълма, старото спукано гърне забелязало слънцето, което огрявало красивите цветя покрай пътеката, и това го ободрило малко. Но накрая, щом пристигнали в къщата, то отново се почувствало зле, защото половината вода и този път липсвала. Тогава гърнето повторно се извинило на носача за своя недостатък.
В отговор носачът го попитал:
— А забеляза ли, че има цветя само от твоята страна на пътеката, а не от страната на другото гърне? Стана така, защото аз знаех за твоята особеност и реших да се възползвам от нея. Затова я превърнах в предимство. Посях цветни семена от твоята страна на пътя и всеки път, когато се връщахме от потока, ти ги поливаше. От две години аз късам тези красиви цветя и украсявам с тях масата на господарите си. Ако ти беше обикновено гърне, те никога нямаше да се порадват на тази красота.

 

Всеки от нас има своите уникални качества. Ние всички сме спукани гърнета. Затова не се притеснявайте от недостатъците си. Признайте ги и ги превърнете в извор на красота. Не забравяйте, че в слабостите си ние откриваме своята сила.

Из  „Скритият дар“,  Джериес Авад