4

Някои неща в живота се случват в момент, когато най-малко очакваме, но за тях сме се борили и копнели най-дълго, други се случват по план, а трети - просто се случват, независимо от желанията, обстоятелствата и целите.

Дадох си продължителна почивка от блога и установих, че колкото по-рядко влизам тук и пиша, толкова е по-трудно да се върна и да започна. През това време се случиха немалко трансформации. С мен, с хората около мен. Събитията не се влияеха от настроенията, от посоките, които поемах, от опитите да ги контролирам. По-скоро аз се влияех от тях. Убедих се, че всяко нещо отнема толкова време, колкото е необходимо, а търпението е нишката, която единствено може да допринесе за процеса на случване.

Преди близо месец Simplicité навърши четвъртата си година. За целия период от съществуването и тук не липсваха промени. Те от своя страна бяха спонтанен израз на случващото се в мен самата. Обичам това място. И ви благодаря! За подкрепата, споделените мисли, топлотата, добрите думи и отделеното време. Благодаря ви, че ми дадохте толкова много и продължавате да го правите - безкористно, сърцато и непринудено! С всяко ваше посещение (понякога "невидимо" и деликатно) красноречиво ми напомняте, че има смисъл. Има смисъл да продължавам да списвам този блог, да го развивам и да го изпълвам със съдържание.

Заради мен. Заради вас.

 

Ваша,

Д.