Тук съм и се надявам да оставам все по-често.
Лятото е към своя край, а за времето от неговото начало до настоящия момент успях да публикувам цели три поста. Ура! (споделено с нотка на самоирония). Малко ми е мъчно, че така изоставих любимото си място. От друга страна съм спокойна, че дните ми са изпълнени със смисъл, задачи и една основна мисия, краят на която се надявам да бъде щастлив.
Тази
година не усетих сладостта на лятото по подобаващ начин (особено
в часовете, прекарани на закрито, без слънчева светлина, в офис с
луминисцентно осветление и климатик), заради работата, ангажиментите и
рутината, които от своя страна превърнаха ежедневието ми в монотонно.
Но вярвам, че времето ще ме компенсира (а може би вече ме е
компенсирало). ;-)
И както някъде бях чела: "Най-сладкият
реванш е да се погрижиш добре за себе си". Личното ми виждане е, че
на първо място грижата за себе си включва грижа за душата.
Ето списък на някои от уроците/практиките/нагласите/вярванията, към които се придържах, за да внеса разнообразие и свежест в живота си през изминалите месеци.
Търсенето. На нещо ново, значимо и нещо, което придава на дните усещане
за плътност. Считам, че отказът на човек да търси не се дължи
на липсата на търпение, той е по-скоро проява на страх да направи
първата крачка.
Хобито. Любимо занимание за времето след тежкия работен ден. Действа успокояващо и много зареждащо. Среща те с хора, които споделят твоите интереси.
Тишината. Възможност да останеш насаме със себе си, да подредиш мислите си и да успокоиш емоциите си. Защо не и да разгърнеш творческия си Аз. :-)
Филмите. Гледането на филми с романтичен сценарий отпуска сетивата и припомня отминали моменти. "Ще танцуваме ли?" - филм, който определено ще те накара да затанцуваш (в главните роли Дженифър Лопес и Ричард Гиър). Танцът дава усещане за свобода, полет, безвремие.
Грижата, не само за себе си, а и за хората около нас, води до обогатяване и самоусъвършенстване. Кара те да бъдеш щастлив и пълноценен. А обичта е ключово понятие, свързваща нишка.
Времето. Колкото и ангажименти да има човек, винаги е от полза да намира време за спорт, любими занимания, среща с приятели и разходки сред природата. Действат разведряващо, отпускащо и те изпълват с нови сили и енергия да продължиш напред.
Недостатъците. По-рядкото вглеждане в тях и по-често поставянето на акцент върху развитието на качествата, които притежаваме, засилват мотивацията и разкриват пред нас неподозирани възможности.
Границите. Колкото повече бариери си поставяме, толкова по-малко ще успяваме да захранваме потенциала, който носим у себе си.
Алтруизъм и емпатия. Съпреживяването на чуждата болка е начин да усетим другите, да се стремим да им помогнем, без да очакваме нищо в замяна.
Усмивката. Тя е отражение на нас самите, на душевното ни състояние. Колкото по-често се усмихваме, толкова по-щастливи хора ще бъдем.
П.П.
Без претенции за пълна изчерпателност - списъкът може да бъде
съкращаван, допълван с времето или изцяло променен. Всичко зависи
от гледната точка.
Прекрасни думи, Дани, както винаги! Прекрасни като теб самата!
ОтговорИзтриванеЕх, Дани, ами права си. А хората, в атакуване на измислени върхове, май забравиха за радостта от живота и търсенето на щастието.
ОтговорИзтриванеИ аз така като теб, само дето всякакви се старая да избягам от офиса;)
Пожелавам ти все по-светла и все по-усмихната гледна точка, мила Дани!
ОтговорИзтриванеПрегръдки! :)
Страхотно :)
ОтговорИзтриванеМного добре казано. Прекрасни думи :)
ОтговорИзтриванеПоздрави!
ПП: Страхотно местенце! :)