Напоследък усещането ми за "изгубеност" все повече нараства. Не знам дали се дължи на заетостта, т.нар. пролетна умора (виновна за всичко обикновено), или е просто нов период от живота ми, с който трябва да се справя. Нетипично ми е някак. Липсва ми онази стремглавост, с която преминавам през всичко. Зарядът. Искрите в очите...
По-рядко се засичаме с образа в огледалото. Може би е станал срамежлив, а може би умишлено ме избягва, за да не се наложи да му задавам неудобни въпроси.
P.S. Дано се срещна отново! Скоро!
Ако можех да бъда огледало, щях да ти изпращам безкрайно слънчева усмивка, щом минеш покрай мен! За да ти напомня, че е твоя всъщност. :)
ОтговорИзтриванеЩе бъде, Дани, сигурна съм!
Прегръдки! :)
Точно образа в огледалото ще помогне! Вярата в собствения образ е най-голяма! Прегръдка!
ОтговорИзтриванеВърни се към човека в огледалото. Той винаги ще бъде тук за теб!
ОтговорИзтриванеТова е моментно, и на мен ми се е случвало, имам чувството, че е състояние, в което се пречиствам от излишни неща и някак след това се чувствам заредена по един друг, чист начин, готова за нови приключения:) Вдъхновението е пред теб, просто погледа е малко по-различен:). Прегръщам те!
ОтговорИзтриванеИма и такива моменти,Дани,шарен е живота и просто си повтаряй и в хубаво ,и в лошо-Няма да е все така! :)
ОтговорИзтриванеЧестит празник!
Попаднах на любопитна статия по темата точно вчера, теория е все пак: http://www.bibliotecapleyades.net/ciencia/ciencia_consciousuniverse557.htm
ОтговорИзтриване