"Скритият дар"

 

Ферас и конят

 

Ферас се върнал у дома късно през нощта, но не бил сам... Бил намерил кон и го водел със себе си.

— Чий е този кон? — попитал го баща му.

— Видях го да обикаля свободно, затова реших да го взема със себе си — отговорил Ферас, а после попитал дали може да задържи коня.

— Разбира се, че не. Сигурен съм, че сега стопаните му го търсят къде ли не.

Ферас продължил да умолява баща си да задържи коня, но той не давал и дума да се каже. Позволил конят да остане у дома за през нощта, а на сутринта Ферас трябвало да изпълни волята на баща си.

Тази нощ Ферас не могъл да заспи... Искал да остане колкото се може по-дълго с животното. На сутринта казал на баща си:

— Дойде време да върна коня на стопанина му. Но как да го намеря? Аз не знам къде живее? — казал той на сутринта на баща си.

Баща му се усмихнал широко и рекъл: — Ферас, синко, просто върви след коня. Той ще те отведе при стопанина му.

Ферас се приготвил за път, но дълбоко в сърцето си не бил убеден, че постъпва правилно... Искал да задържи коня, но все пак направил както му заръчал баща му. Конят търсел правилната посока, като препускал ту наляво, ту надясно, докато стигнал до селото. Когато селяните го видели, се втурнали към него и сърдечно благодарили на Ферас, че им е върнал загубеното животно. За благодарност Ферас получил скъп дар.

Когато се върнал вкъщи, бащата го попитал дали е върнал коня. Той кимнал:

— Направих точно както ми каза и конят ме заведе до дома си — после се замислил дълбоко и добавил. — Знаеш ли, татко, искам да ти кажа нещо: когато намерих коня, много се зарадвах и се надявах да ми позволиш да го задържа. Но сега съм много по-щастлив, защото помогнах на селяните да открият коня си и знам, че ти беше напълно прав, когато ме накара да го върна.

Баща му се усмихнал и казал:

— Да, синко, трябва да знаеш, че щастието се постига, като даваш и помагаш на другите. Това осмисля живота ни и го изпълва с любов. Когато си помогнал на тези хора, ти си се зарадвал и това е бил първият ти урок. Вторият ти урок е, че си следвал коня и той е намерил лесно стопанина си. Трябва да приемаме хората такива, каквито са, и да не се опитваме да ги променяме. Ако искаш другите да те приемат, първо ти приеми тях. За да те уважават, и ти ги уважавай. Ако искаш да ти се усмихват, трябва и ти да се усмихваш. Ако искаш любов, трябва да обичаш. Ако вземаш, давай и не очаквай нищо в замяна.

Из  „Скритият дар“,  Джериес Авад