Блиц интервю с Марта от Горски мъх

Харесвам хора, които не се взимат на сериозно и имат закачливо чувство за хумор. Тя е прекрасен човек, майка на три деца, добър кулинар. Често говори за себе си чрез красиви фотографии. Ето какво разкри Марта от "Горски мъх" за читателите на "Simplicité".

- Би ли споделила нещо за себе си?

- Бих - винаги! И понеже сегашният ми живот е на показ от около 3 години чрез блога, ето например нещо, което не знаете: ей това, дето се вее отгоре, съм аз. Такава бях като малка - дива и щастлива. Майка ми ме записа да спортувам, за да изразходвам енергия, но май не успя съвсем да ме изтощи.

 
 

 

- Мечтаеш ли? А за какво?

- Непрекъснато - за какво ли не: например, мечтая да си имам зеленчукова градина, да пея на доматите, да обикалям с кошница и сламена шапка и да събирам плодовете на труда си. Може би един ден ще стане...

 

- Какво те прави щастлива?

- Не търся ГОЛЯМОТО щастие, а малките щастийца всеки ден. Когато съм гладна, дори хубавият обяд може да ме направи щастлива. Особено, ако съм НА ОТКРИТО.

 

- В публикациите, които споделяш с читателите на блога, се забелязва любовта ти към готвенето и фотографията? Как намираш време за двете си хобита?

- Готвя всеки ден - понякога не искам, но гладните погледи на пубертетите ми причиняват киселини. Снимам веднъж на 100 готвения, та ако това значи да успявам - да, успявам. Виж, снимането ми е по-големият кеф, но и по-големи разочарования търпя там - виждам в мислите си чудесна картина и решавам да я запечатам, снимам, но не получавам това, което виждам - та в този случай, не успявам. Синусоида, какво да я правиш.

 

- Какво те вдъхновява?

- Какво ли не - от прозореца си имам изглед към 3 планини. Всяка сутрин, като стана, дебна слънцето да се покаже - розовите върхове на планината ме вдъхновяват НЕЧОВЕШКИ. А иначе, ЧОВЕШКОТО отношение... във всичките му форми.

 

- Какво може да те усмихне?

- Май ще се повторя, но какво ли не - от малките и големи моменти на децата и половинът, през кратките и дълги разходки навън, до тихите или шумни срещи с приятели. Напоследък гледам да се усмихвам и на себе си всеки път, когато видя отражението си. :)

 

- Би ли споделила някаква комична случка, която наскоро си преживяла?

- Бих! Но не се сещам! Затова ще споделя последния "лаф" на малката. На въпрос от баща й: Знаеш ли как са трите имена на тате? Отговорът беше: Да, разбира се - Николай, Кольо и Ники! ;)

- Любима книга?

- Ооо, не е една със сигурност -  като започнем от "На изток от рая", минем през "Майстора и Маргарита", и куп още други, та стигнем до миналогодишното ми "откритие": "Балада за Георг Хених". 

- Любим десерт?

 
- Обожавам торти - по възможност леки и феерични - такива, от които мога да изям две парчета последователно. Бих скрила дори от децата последното парче. ;) 

 

- Самокритична ли си?

- Аз? Самокритична? Аз съм олицетворение на самокритичността. И самоиронията. И позволявам шеги върху мен - с няколко думи: никак не гледам сериозно на себе си. Тази работа я оставям на сериозните хора.

 

 

- Вярваш ли в късмета и съдбата?

- Ами в късмета - НЕ. Още като деца с него не се харесахме. Копая здраво за всеки свой успех и поемам изцяло отговорността си за всеки неуспех. Виж, съдбата е друга работа - мисля си, че тя има пръст в туй-онуй, но пак си трябва копане!

 

- Какво си пожелаваш за тази година?

 
- Всичките ми желания са свързани само с едно - да сме здрави! Аз, семейството, близките, приятелите! Ако сме здрави, няма какво да ни спре да живеем живота си, както ни харесва!

Автор на снимките: Марта

Интернет страница: http://gorskimah.blogspot.com/